Митко е умалителното на Димитър, което си извади лична карта и вече празнува самостоятелно. Имен ден на 26 октомври, Димитровден — курбан, ново вино и равносметка за отиващата си стопанска година.
Димитровден пада на 26 октомври и е денят, в който всеки Митко официално сяда начело на трапезата. Правят курбан, отваря се новото вино и цялата стопанска година се затваря с една обща наздравица — а поводът носи неговото име.
Митко тръгва като умалително на Димитър, но отдавна се е сдобил с лична карта — записва се в кръщелни и паспорти като самостоятелно име. Коренът е гръцкото Димитриос, „посветен на Деметра“ — богинята на земеделието и плодородието. Приятна ирония: галената форма на едно име за жътвената богиня се празнува точно когато жътвата вече е прибрана. От същия корен растат Димитър, Димитрина, Мита.
Светецът зад името е Свети Димитър Солунски — воин-мъченик от IV век и патрон на Солун, чиито мощи и до днес се пазят в града. Митко носи името на воин, макар формата да звучи по-скоро като потупване по бузата. Пълната история е за страницата на празника; тук важното е, че името тегли към фигура на прехода — краят на топлото, началото на студа.
В народния календар Димитровден затваря стопанската година. На този ден изтичат трудовите договори между ратаи, чираци и стопани — есенното огледало на Гергьовден, който ги отваря напролет. Правят се сметки, плащат се надници, преглежда се добитъкът преди зимата. Стопанинът прави равносметка не само с хората, а и с годината.
Народната метеорология върти около деня цяла система от поверия — какво е времето на Димитровден, такава ще е зимата: вали ли, месеците ще са меки; ясно и студено ли е, готви се за люта зима. Казват още, че на Димитровден брадата на свети Димитър побелявала — тоест захлажда се и зимата тръгва насам.
В кючешкия прочит денят е смешен точно с това разминаване. Митко звучи галено, детско, домашно — а стои под име на воин-мъченик и на празник за равносметки. Цял мъж, кръстен „малкият Димитър“, вдига чаша за годината, която приключва, и се прави, че не забелязва как топлото си отива. Кючекът е за тази чаша — вдигната не защото е весело, а защото сметките са направени.
Братя Кулинови — Тирбушона е за първата отворена бутилка на курбанската трапеза, за момента преди първата дума да е казана. АЗИС — хоп е за пика на веселбата, когато масата вече е на крака и никой не пита колко е часът. Глория — Скъпи купи ми нещо е за подаръчната част, защото на имен ден Митко приема гости, а гостите идват с ръце, които не са празни. Взети заедно, трите ограждат имен ден както трябва — отваряне, веселба и малко материален интерес.
Митко празнува веднъж — на 26 октомври, между последната жътва и първата слана. Курбанът се изяжда, виното се изпива, а „малкият Димитър“ затваря стопанската година с името си на върха на наздравицата.
Пожелания
Умалителното, което си извади лична карта — днес те пишат Митко в паспорта, без някой да настоява, че истинското име било Димитър.
Галено име за жътвената богиня, което празнува точно когато жътвата е вкарана в хамбара — цялото митологично тегло на Деметра, свито в едно детско „Митко“.
Кръстен си в деня, чието време предсказва цялата зима — какъвто е Димитровден, такива ще са и месеците, а ти вдигаш чаша, преди прогнозата да се сбъдне.
Стоиш под име на воин-мъченик, а най-войнственото ти дело днес е да вдигнеш чаша и спокойно да пуснеш зимата да мине покрай тебе.